Jun 3, 2010, 6:10 PM

Среща 

  Poetry
545 0 0

Ставам рано и нямам търпение

да се срещнем отново със теб.

С две ръце да се гушна трепереща,

да ме милваш до сетния дъх.


Ставам рано и гледам часовника,

времето бавно следи своя ход.

Няма милост, не бърза проклетото,

сякаш срещата вече е факт.


И щастлива съм, и лъчезарна,

че отново видях те сред хората.

Бе пораснал, но беше забравил

да изтриеш любимия образ.


Идва време за срещата чакана.

Пеят птици, небето сияе.

Тръгвам бързо и моля се цялата

да ме чакаш с любов неподправена.

 

 

© Диана Бунева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??