СРЕЩА
Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?
И ето... като вчера пак те срещам.
Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,
този погледи тези твои хубави очи!
А устните ти... толкоз съм безсилен,
да те опиша даже ей така.
Уханието ти ме омайва и се опивам сладко от любов.
А ти, а ти ме отминаваш! Като вчера,
отнемаш всичко, ме оставяш сам!
А погледът ми, без да искам, пак те следва,
и ето виждам само твоя силует. ...