Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите
на приказна жена
и фактически бяхме
във разлъка.
Дойде до мен -
душа до тяло
и аз попитах: 'Накъде -
надясно или вляво?"
Тъжно погледна тя
през рамо,
целуна ме, в мене
вля се
и прошепна тихо:
"Направо!"
Ех, душице моя,
златна,
нали отново сме си
цяло,
аз нещо не
разбрах те,
нима ще търсим
пак начало?
© Валентин Василев All rights reserved.