"Здравей" и усмивка, стаена зад мисли,
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.
"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни,
със всяка секунда по-чужд ми изглеждаш.
Къде са мечтите ни, къде сме и ние?
Всичко отиде си като пясък през пръсти.
"Довиждане, пак ще се срещаме зная"
"Разбира се" казвам и тръгвам нанякъде.
Пътища имаме, но те се разделят
и само думите казани остават да тлеят.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up