purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Jul 8, 2009, 12:11 AM

Среща 

  Poetry » Love
475 0 4

 

Надявах се отново да те видя

на пейката под тъжните коси на нашта ива,

забравила за старите обиди –

да се целуваме безмилостно и диво.

 

И страшно ми се искаше да се обичаме –

само двамата, на пейката, под ивата.

Но тебе страшно те нямаше. И аз напразно виках

и потъвах в спомени, и се превръщах в минало.

 

После приседнах под ивата.

Там имаше жена, преди, личи, била красива,

която тихо ме попита: “Избяга ли най-после от сивото.

Ето ме. Ще се любим ли страстно и диво?

 

А по-нататъка какво е станало – не знам.

Ще разберете само ако някога сте влизали във храм.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??