Надявах се отново да те видя
на пейката под тъжните коси на нашта ива,
забравила за старите обиди –
да се целуваме безмилостно и диво.
И страшно ми се искаше да се обичаме –
само двамата, на пейката, под ивата.
Но тебе страшно те нямаше. И аз напразно виках
и потъвах в спомени, и се превръщах в минало.
После приседнах под ивата.
Там имаше жена, преди, личи, била красива,
която тихо ме попита: “Избяга ли най-после от сивото.
Ето ме. Ще се любим ли страстно и диво? ...