Oct 28, 2004, 1:27 AM

Среща 

  Poetry
1205 0 0
Гледам теб и си представям истински
картини от бъдеще неопределено.
Очите ми светлозелени се взират в твоите жълти
отразяващи мен почти без разлика
чувствата ми се карат помежду си, но всички ти казват
добре дошла отново
И питам те. Какво съм аз?
а ти мълчейки, само с устни отговаряш
- малко детско влакче, товарно
пълниш се с въглища и скрап, а ме искаш
мен - експресът, спиращ рядко
винаги бързащ към старите гари пълни с нови хора. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Миланов All rights reserved.

Random works
: ??:??