Сега те виждам може би за миг, за час

кафето сякаш гледа ни студено, похабено

нима изгубили сме думите във нас,

или пък се гледаме виновно, огорчено...

Ако искаш, аз ще тръгна първа,

а ти недей, кафето си изстинало допий

и докато сянката ми сред тълпата се загубва,

спомни си в минало за любовта ни...

Какво ли искахме от тази наша среща,

дали в заблудите си вярвахме като слепци.

Събудихме отдавна погребаните чувства,

но оставихме в нас кафето само да горчи...