Защо избрах пътеката през младата гора,
обагрена от тъжния октомври?
Защо те срещнах в сумрака сама
и спряхме, без да проговорим?
Защо се гледахме и до сълзи
не мигаха очите ни жестоки?
Защо отминах аз, а ти
от топъл полъх се загърна?
Защо, отминал, се обърнах да те зърна?
© Вили All rights reserved.
провокирала те да напишеш този нежен вълнуващ стих...
много ми хареса...много.