Вятърът на път потегля
и взема мислите със себе си.
Разчиства всичко непотребно
и сключва договор със Времето,
според който е планирана Забрава
на хора-спомени и страи чувства.
Прилича на невидима раздяла,
която в мислите се случва.
И се превръщаш във безплътност
от нечия си гледна точка.
И си тишина... прозрачност.
И те няма, и си мъртва.