На сцената на нашия живот
в различни пиеси с теб играем.
В синхронна пауза между тях
се срещнахме във приказка наяве.
Като на пъстроцветен маскен бал
носехме блестящи, ярки маски.
Аз бях принцеса, а ти – крал.
Перото на живота ни омая с ласка.
Самозабравили се в краткия антракт
не искахме да зърнем края
на междупиесната игра – от пълен мрак
тя беше ни пренесла в рая. ...