Иззад острите пръсти на зимния ден
се заражда копнежът за лято.
Ти раждаше вяра –
всъщност раждаше мен
в онзи петък. И заедно плакахме.
Ти – за всичките бъдещи грешки.
А пък аз – за всичките разкаяния.
Ти – със своите тънички плéщи.
Аз – с вселенските си познания.
И видя всичко в мен, сякаш че ме позна.
В тишината порасна мълчание.
Аз забравих, че плаках. Че много боля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up