Гледаме се любопитно: пораснали деца,

единствено годините са в повече сега -

по лицата ни изписани са те красиво,

а живот-художник е рисувал мълчаливо...!

Доста помъдрели сме, но не и остарели,

в сребърен  нюанс косите са ни оцветени!

И времето оставило е  видима следа...,

но всяка бръчица е част от нашата душа!

Заедно сме пак, но звънец навън не ни зове,

споделяме за себе си „на малко питие”.

Щастливи сме, че и след тридесет и пет лета

сме живи, здрави, ще си кажем думичка добра!