На спирката ме плесна нежен аромат,

очи си вдигнах да потърся аз парфюм,

но ти небрежно бързаше по своя друм

и остави ме във шах със пешката и мат.

Нали си падам страстен меломан,

засвири сластна музика в ума ми,

гласът ти канеше ме нежно с думи,

но моят секна в бляна си омаян.

Събуди ме трямваят нажежен и крив,

ядосано проклех и сладкия захлас

и липсата на смелост да поема риск.

Не хвана ли копнежа в твърда власт,

сирените с къдрици вземат ме за трици

и в морето бурно бродя без компас.