Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчѝнки се събраха.
Там, в горичката позната,
по пътечка от позлата,
Баба Костенурка клета
с къщичка на гръб си крета.
Стара е. Едва, едва...
мести болните крака.
Търси място да открие,
та на топло да се скрие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up