Среща с нощта
Нощта се спуска бавно с черна плащеница,
тягостно обвива улиците тихи в тъма
и ехото от стона на ранена птица,
лети във въздуха, облян в самота.
Градът потънал е в мъртвешки сън, унесен,
железните фенери са будни и не спят,
вървя по булеварда в топла есен,
покрит с одеяло от златните, угаснали листа.
Строг вятърът беснее, неразумно и сърдито,
трептят уплашени листата от свирепия му вик,
в небето тихо мълчаливи са звездите, ...