Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите,
ще рисувам усмивки.
И от детството истини и горчиви чернилки,
във душата – заплетени плитки.
Шест и трийсет, минава, закъснявам, нарочно.
Може трафикът да е виновен.
Или срещите с мен, по принцип, изобщо
вече случват се като във спомен. ...