Среща със стария клас
На средната ни възраст на кризата в средата
пак лятото нас тъй ще събере —
сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —
те грижите издават най-добре.
Един в живота случил — направил кариера,
с жена сърдечна, мила, с две чеда.
Буксува друг на място и бъхта се без вера,
а трети пък споходила беда.
Двамина веч` ги няма, отишли си мърцина,
оставил всеки мъничко дете.
Въздишка ще отроним и ще пролеем вино —
да можеше със нас да са и те!
със спомените школски за даскалите, класния
унасяме се в разговор до мрак.
В годината един път сме в кратко междучасие —
търкулнала се е година пак...
© Владимир Костов All rights reserved.