на Краси Рангелов
Отново сън споходи ме нечакан.
Един актьор в съня ми се яви.
Прожектори засветиха във мрака.
Сценична треска, спомени добри.
Очите му, по-сини от морето.
Усмивката му - слънчеви лъчи.
Усетих по туптежа на сърцето,
че живи са красивите мечти.
Не бе обикновен, а бе от тия
които Мелпомена бе избрала.
Магьосник в театралната магия,
любимец за колеги и за залата.
Не бяха нужни мечки и лисици,
когато той участваше в играта.
Бе фееричен като жерав птица,
а правилник му беше красотата.
Макар в съня ми, той дойде при мене.
Как исках аз на него да приличам.
Учителят от детското ми време,
доказа ми, че още ме обича.
© Валентин Йорданов All rights reserved.