Ах,това синьо необятно чудо.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове.
Лято е .
Сега е време да отпуснем душите и да мечтаем за солената вода и морските вълни.
Пясъкът беше наситен с детски викове и играчки.
Морски кончета плуваха и танцуваха своя танц.
Чайките негодуваха как може морето да не ги погълне за да ги нахрани.
Може би щяха да станат в цвят на небе.
Любов ,мечти,партита ,дискотеки ,клубове, музика.
Вечен живот .
И морето обичаше всичко това.
Радваше се на необуздаността на приливите
и отливите.
Срещата с морето беше тъй носталгична и вълнуваща.
Отдалече идваше нов ден, изпълнен с морска надежда и лунно небе.
Свобода .
От къде ли дойде?
От моите крила .
И то се взря в моята душа.
Морето съществува за онези,които умеят да обичат и отвъд него.
© Elena Bojinova All rights reserved.