Oct 9, 2011, 10:47 PM

Сродена с тъгата 

  Poetry » Other
991 0 16



Каква тъга! Понякога разяжда,
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен  час се ражда.
Като прашинка дращи във очите.

Минават дните - в радост и тревоги.
Една безкрайна луда въртележка.
Минутите прелитат босоноги
и гаснат като прегорели свещи...

А всяка вечер, щом сънят - прогонен -
от миглите бездомно си отива,
един внезапен и ненужен спомен
със мен под одеялото се свива.

Завръща се тъгата ненаситна
с акордите на Лунната соната.

Да я отпратя вече не опитвам.
От болката се ражда красотата.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??