Ти си светло прозорче във края на сèлото,
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези,
крепък мост над сърдита река,
морски фар сред неонови лампи,
чиста капка във жадна земя.
Ти си стръкче надежда покълнало в себе си,
здрава стомна със жива вода,
моя част от две търсещи вечности.
Ти си моята сродна душа.