Септември унило се къпе в реката,
сред първа позлата на късното лято.
Над къщите слиза,избистрено вече,
небето,донасящо намек за вечер.
Скалите белеят-от спомени кости,
а пътят ми още минава по моста.
На детството пътят-все тъй романтичен.
От другите пътища страшно различен.
Градът е отсреща и гледа реката,
в която нещата живеят обратно.