Бяхме приятели добри -
ръка в труден момент подаваше ми ти.
Гледаше ме с кафявите си очи.
Сякаш ми шепнеше - силна бъди!
Отминаваха годините една по една -
твоята малка приятелка порастна,
превърна се в красива жена,
а ти поиска от нея плътта!
На рамото ти плака толкова дни,
а днес предал си я и боли!
Обект на страстта ти е тя сега,
а къде остана приятелството с пъстрата дъга?!