Приятелю, отново те срещам
и ти все същият стоиш.
Сякаш времето плашиш,
че не иска да те промени...
Искаш да ти се обадя,
да ми се правиш на герой...
Аз да не съм 15-годишна
със развитие в застой?!
Равносметката ми за живота
и без филми във филм се
лута самотна, без душа.
Да, ти отново ще гадаеш
къде ли, къде пак греша...
Аз просто се спрях тиха,
смирена, да ти кажа
топло "Здравей",
но съм вечно заета,
да се видим не настоявай.
Недей!!!
Миналото не можеш да върнеш.
Няма планове, няма и "нас".
Всяко твое усилие е напразно,
просто много отдавна отмина твоят шанс...