Сякаш сме на маса
в старата селска кръчма,
залъгваме се с спирт от бъчва,
давим в евтината си ракия
от лъжи, лъжи-помия.
Отпиваме на глътки смешно малки,
гледаме се - човечета жалки.
Страховете си потуляме
в изгорената си кръв от
„смислени" извинения,
безсмислени обяснения
на собствените очевидни прегрешения. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up