Jan 13, 2011, 2:47 PM

Стара луна 

  Poetry » Love
5.0 / 16
853 0 23
Сънуваш луната със бяла забрадка,
oстаряла без време и все по-сама.
Някой път ще се скрия
без да преча, за кратко,
в твойта скитаща, луда и пияна душа.
И ще реша косите ù,
и ще паля огнища,
ще ù нося пантофите, днешната поща.
Ще се моля за нея – не явно, а скришом.
Ще залостя вратата за неканени гости.
И през девет дерета вода ще ù нося,
ще ù меся погачи от смях, светлина...
Отвори ми вратата, че ми втръсна да прося.
Аз без тебе съм същата стара луна.
И без тебе съм сянка на лудия делник,
изсушена, блуждаеща, с поглед нелеп.
Отвори ми вратата!
Аз съм просто отшелник,
който сбира във шепите слънце за теб.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Deep in my soul rainy drops are falling. Deep in the broken heart - there is a sorrow. How many tear...
  • Would you stay with me just one more hour.. I hope you will, I'll give you these flowers Please just...
  • Show me something more than what I`ve seen. Take me to the dаwn of night The dawn when light is to c...

More works »