Вървя сама по тясната пътека
към църквата стара, свела глава.
Спряло е времето... и нека,
част от мен липсва, не мога сама.
Пейката е самотна, помни нашето вчера.
Разликата е тази, че чифт стъпки отекват,
а тогава имаше два.
Вятърът неуморно сивотата омита,
сълзи и скърби, горест и вик.
Знам, че сгреших, но се изгубих по пътя.
Ти замина завинаги и
нашето утре отнесе за миг. ...