Feb 18, 2014, 11:20 PM

Старата къща 

  Poetry » Other
368 0 2
Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.
Бездомна и обраснала така –
за спомените само място в нея.
Препълнена от тях, като река
разлята край брега й да немея.
И дивите лиани – пелена
в душата си ранима да разтварям.
Пред прага й, като че на жена
"Обичам те!" - до болка да повтарям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??