Старата къща

Apr 6, 2010, 9:29 PM

Poetry » Civilian

555 0 5

Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака.
Прегърби се и старият чардак
с отдавна мъртвата лозница.
Тук пролет не запява пак
от юг завърнала се птица.
Нощем вятър полудял
тъмния фенер люлее.
От болка сякаш онемял
и старият капчук не пее. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Старата къща

Want to read more?

Random works