Jan 12, 2010, 12:02 PM

Старата къща 

  Poetry » Other
967 0 5
Самотен двор и къща опустяла,
разбит прозорец, хлопната врата...
тежи в чешмата капка застояла
от бистра нявга, бликаща вода.
Окъсана покривка, маса стара,
лавица прашна, мирис на ръжда...
Далечен спомен, тънещ във поквара
за нечия изстрадала душа...
Над старото замлъкнало пиано
усмихва ми се мъничко дете,
от снимката, направена по-рано,
поставена с треперещи ръце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова All rights reserved.

Random works
: ??:??