Jul 12, 2009, 10:55 PM
Старата къща /рубаи/
Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания.
Свят от прочетени в страдание
и тиха радост молитви.
В призрачни сенки сияние.
Водата в герана е свършила.
Лъч от залеза, без да пита, се кърши.
Очите ми бързат да помнят,
преди и аз да съм свършил...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно!
-
Драго ми е да ме навести ценител!
-
Очите ми бързат да помнят,
преди да съм свършил.
! -
Радвам се че сте тук!Зем.
-
"Очите ми бързат да помнят..." Как си го казал само!!!
-
красиво
-
Благодаря ви за споделеното приятели!
-
мило ми стана...и тъжно...
-
Чудесни рубаи, Зем!
-
Хубаво е колкото може повече хора дапомнят старите къщи...
-
... Изминаха дълги години.
От момиченце станах жена.
И детските приказки светли
някак са потъмнели.
И красивата ми къща-душа
е станала жертвен огън.
И дъбът е отсечен...
Само корените му
са поникнали в мен.
Поздрав, Краси!
-
Старата бащина къща
вече остана зад мен,
но коренът все ще ме връща
към себе си с яростен плен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
