Идва златна есента
и погалва път, гора.
Птици тръгват пак на юг,
бягат те от мраз и студ.
А под прашната стрехà
сбрала радост и тъга
лястовица стара бди,
чака тъжни зимни дни.
Тихичко потрепва тя,
свива клюнче под крила.
Бие малко сърчице,
сèща есента дойде.
Ято скрива небеса,
чезне бързо във нощта.
Тупка плахо сърчице,
тръпнат тънички криле.
© Хари Спасов All rights reserved.