May 12, 2011, 3:39 PM

Старата любов 

  Poetry » Love
888 1 5

Старата любов не се забравя,
свети като пламъче в нощта.
Бавно тлее, но се пак възражда,
въгленче в  изстрадала душа.

Често е заключила дълбоко,
в тайно джобче... нейде в паметта,
приказката детска, светлоока.
Музика, обвита  в тишина.

Като повей благ от морско утро,
съхранила изгрева в дланта,
старата любов очаква мъдро
да запали слънцето в деня.

Да изригне лавата  душевна,
да въздигне огнена снага.
Да напомни, че е най-вълшебна
любовта, родена в... есента.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??