Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена,
повтаряйки в импулса докачлив
изтънчената гордост уловена.
Старата вълна заспива в тишина,
пристъпва плахо, тихомълком,
присъства ласкаво в горчивина,
която всичко изпарява вкупом.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up