СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях.
Прикътала прекрасните си мерки
в прозирно сари с цвят ултрамарин,
край теб издувах бицепси и перки! –
аз – Старецът, неуловил марлин.
Бях си обул най-готините плувки.
Бях си подстригал бялата брада.
От банския ти – с двете леки джуфки! – ...