ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Sep 17, 2008, 7:37 AM

Старецът и кучето 

  Poetry » Civilian
844 0 9

Кучето му породисто

вече мъкне се едва.

Под каскета - тежки мисли

в побелялата глава:

"Гледам, побеляваш, сине...

Побеляло си момче!

Стар ли си, каквото мине

гледа да те завлече!

Докторите - все по-млади,

и на преглед ме е срам...

Всеки ми душата вади

нещичко да му подам.

Ще продам апартамента.

Няма да се посрамя,

ала с тоз приятел верен

трудно ще се разделя!

В "Дом" - а дадох документи...

Три години чакам ред.

По-заможните клиенти

ги пробутват по-напред.

Не държава - територия!

Кретаме едва-едва...

Няма да държа лектория,

но не мога ги разбра!

Чай ти дават - да се миеш!

Хлебецът ни е корав.

Обедът ни е помия,

а вечерята - ошав!

В стая турили по двама.

Мешано е болен-здрав...

Туй живот ли е?! Измама!

Колкото да си корав,

иска ти се да заплачеш..."

А пък кучето го дърпа,

иска да го прибере,

до у тях да се довлачат,

щом страната го не ще...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??