Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст,
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.
И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен. ...