Алено бяла бе нейната кожа
и искрящо кафяви й бяха очите
ръката хвана безстрашно ножа
и една след една закапаха сълзите

бялото стана кърваво червено
и клепачите й за миг заспаха
тялото протегната ръката ранено,
уби слънцето и звездите изгряха

Болеше я!Нямаше пак да се предаде..
Болката пареше,в нея кипеше
убиваше я,караше я да страда,
но тя пак смело се държеше

Ръката си пак с ножа поряза
"Това е за теб глупако такъв!
Това-затова,че от нас се отказа!
А това,че бе мой последен и пръв!"

Драскаше кожата си с острието
и по нея чертаеше своята вина
В живота й вече бе така прието-
повече никога нямаше да е най-добра!

"Това е,защото ме измами!!
А аз заблудено ти се доверих!
Това е защото ме изостави!
Това е задето сърцето си ти подарих!"

Изведнъж нощта стана ден,
Тя със звездите в забрава заспа
а Той стана нея-сам и сломен,
след като загубата,грешката си разбра

Нейните рани след ден заздравяха
разбра,че го мрази,че е свободна
А неговите мечти на момента умряха
и в неговото сърце бе стрелата любовна..