Мълча пред истеричния си гняв.
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото.
Пришиват си джобо̀ве на ковчезите.
Живеят с убеждение, че грешникът
на оня свят ще носи всички тежести.
Но прѝживе ще трупа състояние,
с размерите на свойто малодушие,
а сѝреч - някой другиму страдание,
за сметка на преяждане до гуша... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up