Прелиствам ви с мъничко тъга –
свидетели на буйна младост...
Безмълвни и неми са словата сега,
изпълвали ме с неземна сладост.
Прахът на времето – уви, промени
листовете - с цвят на тиха златна есен,
но в тях искри недосегаема и жива
все още красотата на любовна песен.
Препрочитам ви носталгично днес,
с чувства изгорели, отдавна отшумели...
Няма я тръпката на чаканата вест,
няма ги момичетата – нанякъде поели... ...