Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки,
а бабата чака – не парите, а твоята радост спонтанна.
И целувката, тази нежна целувка, която
ще отвори вратите пред триста желания.
Плащам. Ти вземаш букета и изведнъж остаряваш.
Виждам косите ти редки и сиви.
Бабче, вземи си цветята.
Но тя се разтваря като пух от топола сред клоните криви.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up