Старица

Nov 30, 2010, 9:47 PM

Poetry » Phylosophy

647 0 1

На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови
и вече към залеза тичат
твоите слънчеви дни.
Ръцете ти са уморени
да теглят юздата житейска.
От сълзи горчиво-солени
очите помръкнаха днеска.
Тежко пристъпват нозете
по трудния път на живота.
Увяхваш – прекършено цвете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старица

Искате да прочетете повече?

Random works