Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Feb 1, 2018, 10:04 AM

Старицата 

  Poetry » Other
517 6 13

Животът беше  я смалил до точка,

зависима единствено от чужди хора,

без корени, без покрив и без почва,

с очи, зареяни през мъничък прозорец.

 

От спомените – черно-бели снимки,

през нощите изнищваше си късче обич,

да стопли мразовитата си зима,

надвиснала в душата ѝ като прокоба.

 

А денем да заключи пак гласа си,

сълзите, писъкът, обърнал ѝ сърцето,

смирена от съдбата беловласа

прегърбена сред загубите си да крета.

 

Старица с бръчки – незараснал белег,

в един живот от само няколко квадрата,

край чуждите и в овехтелите постели,

очакваща спокойствието зад чертата.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??