Старинният часовник изведнъж изхърка...
Замлъкнал от години, почна да тиктака
и кукувичката от хижа островърха
във полунощ отсечено закука в мрака.
И завъртяха се стрелките на обратно,
препусна времето през минали години.
Живот отколешен, красив, невероятен,
във стаята ми оживя като на кино.
И къщата ни в миг изпълни се със хора,
познати ми от снимки във албуми прашни.
Това е дядо – до каруцата във двора –
конете впряга свъсен, със мустаци страшни. ...