Старите момичета...
Старите момичета...
На старите момичета с любов...
Аз
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват,
а после във нощта се влачат сякаш
като Атлас- Земята цяла мъкнат...
И на Страстта безумната повеля
плътта им нощем не вълнува вече,
че тъй отдавна мъж не е споделял
леглото им след романтична вечер...
Когато страстно вишните цъфтяха
пропуснаха сами гнездо да свият...
Не вярващи самотно остаряха,
а трудно вече възрастта се крие...
И плискат ги в прибоя на Живота
„горещите вълни”, неукротени
с последните Илюзии, защото
прегърнаха погрешните дилеми...
В косите им дори и след боята
издайнически корени остават,
но в тъжния Сезон на Самотата
със Спомените някак преживяват...
Отдавна и във офиса мъжете
не се задяват с тях и не флиртуват,
а може ли без комплимент!.. Кажете?..
И много ли добрите думи струват?..
Но младите Стада от как нахлуха
мъжете подлудяха, пощръкляха
и Вятърът на Страстите задуха,
а старите момичета разбраха,
че вече във Играта са излишни...
Надеждата дори от тях си тръгна!..
... Е вярно е: цъфтят и в Есен вишни
красиви пак, но гледката е скръбна!..
Понеже ги налегна Необичането,
а вече ги пропускат и в поканите-
самотно пият старите момичета
и пушат много, въпреки забраните!..
И влачат се объркани, самотни,
не чакани, не търсени, ненужни,
че Вятърът единствено ги помни
в прегръдките на страстите си южни,
но Вятърът посоката променя,
дърветата в капризите си клати
и цялата им Чувствена Вселена
по дяволите може да запрати!..
А Времето (на страстите палачът!..)
прибавя ги към своите трофеи,
но старите момичета не плачат,
и нищо, че са цели Епопеи,
те никога не пишат мемоари,
и спомени в леглото не разказват,
и само на любовниците стари
смутена Нежност още не отказват...
...Каляските превръщат се на тикви
далеч преди дванайсет да удари-
на Любовта ненужните реликви
събират прах в поломени утвари...
Целуват пак: и Зверове, и Жаби,
но Господи, те принцове не стават!..
(Защо когато всичко им ограби
поне за Чудесата не забрави?..)
...А все така във офиса замръкват
от страх да се завърнат в празни къщи...
Унили подир Вятъра се мъкнат-
и уж със дом, а тъй бездомни всъщност!..
06-07.11.2011. д-р Коста КАЧЕВ
С о ф и я
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави!
-
Поклон! Дълбок поклон пред този стих - както за поетичното майсторство, така и за темата!
-
Много добро!!!
Поздравления, Коста!
-
Поздрав за великолепното изпълнение!!!Но...Моля, не стресирайте "младите стада", защото рано или късно, всички остаряват.Какво ли си мислят, милите,като четат тези стресиращи стихове!Затова искам да им кажа от позицията на старите момичета: Залезът е също така красив, като и изгревът! Зависи от гледната точка и от това колко обич си успяла да съхраниш в сърцето и душата си. Докато си способна да обичаш, никога няма да си самотна, даже и на сто години да станеш. Проблем създават единствено "полудялите" и "пощръкляли" мъже.Или поне така си мислят!
/Прочети "За какво съм родена"/.Съдрдечен поздрав, Коста! -
Ах, това безпощадно време и тая тъжна съдба!
Поздравления за поредния шедьовър! -
Поредният красив стих- за съжаление тъжен, но толкова реален.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Като например за мъжете: "Основен ремонт"
(или за мъжете след n години)