Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата,
соленото залязваше в очите им.
И вече те нехаеха за бурята-
отдавна беше скършила душите им.
А те не вярваха! Не вярваха на фара,
в измамливата нощем светлина.
На тихото спокойствие пред здрача,
в стихията намираха сестра. ...