Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази,
но нямам смелост да ги променя,
защото всеки ред умело пази
едно парче от моята душа
и всеки камък падал е на листа
направо от сърцето. Може би
не са така брилянтно поетични,
но са си мои - тайни и мечти! ...