Старите стълби

Jul 26, 2012, 11:15 PM

Poetry » Other

564 0 3

Колко ли хора са минали тук,

по старите стълби, от камък редени?

Времето злобно ги ръфа, напук

те си стоят, макар и ранени.

Бучки от пръст се ронят встрани,

спомени шушнат в храсти зелени,

сякаш разказват за минали дни,

как са от майстор един построени.

Свива те вляво, щом стъпиш на тях,

в дупките гледаш - цветя нацъфтели!

Преглъщаш безмълвно и ти своя грях,

към старите стълби нагоре поели.

Нещо промъква се в твойта душа,

може би радост - малко ранима,

че даже в разрухата на старостта

нещо красиво може да има!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Adri (Йордан)

2012-09-13T12:36:24+03:00

Жени ,прочетох ви и не съжалявам! поздрави за стила!
ekstasis (Михаил Цветански)

2012-08-22T16:43:20+03:00

Чудесен стих, Евгения!
Поздравления!!!
batstefko1 (Ст)

2012-08-06T01:21:31+03:00

Ох,не бързай!Още си много млада (и красива), за да се заглеждаш в простите предмети и тяхната вековечност, и в човешката преходност... Все пак-чудесно стихотворение!