laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
May 24, 2014, 8:01 AM

Старият артист 

  Poetry » Other
323 1 3

Театърът бе неговият дом.

А животът му - живот на сцена.

Любовта му бе дълбок поклон.

Като гладиатор на арена

 

публиката вдигаше на крак,

караше я да забрави всичко.

После в безпрожекторния мрак

плачеше от щастие самичък.

 

В ролите, които изигра,

разпиля се щедро, без остатък,

но една Съдбата му избра,

с нея да си тръгне за Отатък.

 

Всред пиесата сърцето спря.

Той се свлече в лъча на следача.

Публиката просто онемя.

Някой се опита да заплаче.

 

Без перука, грим и суета

пред поизбелелите декори

паднал бе с усмивка на уста.

Мелпомена гледаше отгоре.

 

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??