Посвири ми, цигуларю.
Дърпай струните полека.
И минорно отведи ме
към онази, скритата пътека...
Посвири ми, цигуларю.
Вътре, в нечия душа ранена,
акордите да лъкатушат тихо.
Без тишината. На парченца разтрошена.
Посвири ми.
Не един рефрен повтаряй.
Но, цигуларю, винаги, когато дойда,
моя болка приласкавай.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up